Αποσπάσματα από την βούληση και την διαθήκη του ο Waqf να Ghazi Ali Bella: Аз като предводител на акинджиите дето съм се бил и като завоевател на Плевена града и син на Михаил бея и слуга на Михаил бейоглу и на султана на виалета Мусо Кеседжия и като участник в боевете между баязидовите синове и като забележителен едноименец отличил се в Косовския бой и завзел града Плевен, Ловеч и Никопол, наедно с 33 села и планини и гори подпомогнат от братята си Искендер бей и споменувам най напред с похода на Мохамеда II срещу жестокия Влади Дракул който слиса самите нас турци с нечуваните си безчовечия и като беше набил на колове и разпънал на кръст 40 000 души и изгорил други 20 000 души живи на клада и 8 години воювахме и 1477 и в 1479 нападнахме Трансилвания и като управник на Никополския санджак и като водител на акинджиите във войните срещу Маджари, Венецианци и Власи завещавам многото свои имоти – села, гори, пасбища воденици, тепавици, дюкяни и пр. за дели и основател на вакъфа та да няма гонения и отмъщения с лична цел и за да се запазят личните имоти и богатства от конфискация и с присъствието на висш чиновник пратен ми от Бруса и изложихме желанията си пред него и заверено надлежно от кадиите завещанието ми добива сила на закон за цялата турска държава. И затова го споменавам в по сетнешния обширен ферман и го оставям на Мютевелията на Вакъфа Фатме-Ханъм и въз основа на старите фермани с чието съдържание съм запознал и с допълнение потвърдено от Султана и се утвърждава самото ми завещание от най-старият син Гаази Али Бея на Хасан Бей и като малолетен до него да присъстват Фатме-Ханъм и на Уредника към Мютевелийството на Карагьоза, Абдулахов син, управителя на вакъфа на дядо си Али Бея.Завещавам на наследниците си:Никополско – имотите, селата и 14 дюкяна.Ловченско – всички имоти, села, воденици, тепавици, гори и пасища. Мездрия и земи при селата Беловски брод, Осмочан, Брестовец, Владичина, КикишлъкаПлевенско – Каазите Горна Боровица, Горна Десовица, Крагуй, Кьошан – дето закупих от българина Петър Куйков и пазачите на мойто съкровище Къръш Мехмед, Мустафа син да пазят съкровището в местността Ески Гаази при Балъклията, Суванджик бунар, Маришка Тръстеник, Учунджи Дерин бунар, Безденлю Ласкар, Васил дол, Горни Луковит, Охтин, Смърден, Исмардин, Перловец, Телиш, Търля, Биволари, Търнене, Ральово, Беглеш, Бохот, Къртожабене, Учин дол, Куршум джами, Кадъ Джами.Всички джамий месчети, текета, завиета – в тех спадат Текийски връх, имарета, целия Троянски балкан с големите римски рудници и съкровища там, чешми, кайнаци и каменни настилки и да се събират данъците от всичко как си требва:Харач исмич (кръвен за еничери)Юва (за безстопанствен добитък)Мали Мевкут (глоба за безличен имот)Мали Гаиб (изгубен имот)Бейтулмалъ (имот без наследници)Качкунъ (глоба от избегали)Куван (от кошери с пчели)Агнам (от агнета)Джурмъ веджинает (за злодейство)Бадехава (глоба за скитничество)Есиябъ (воденично право)… … … (липсват страници) Много учудени останахме кога една вечер Войводата ни събра и ни разказа една стара история. Отде имал той стари фермани и отде е взел изпървом важните писания. Когато бил взет кат харач – исмич и станало така че бил пратен да помага и да слугува при някакъв важен книжовен стар евреин на име Йозеф Бен Ефраим Ставро и той бил хахамин та му слугувал 4 години.Ставро го научил на четмо и писмо и много други работи и виждал при него някакви други равини на име Лейб и Леви Бен Хавив. Говорили си за Мулхан-арух и после той можел да прочете едни потайни стари тапий дето пишело за 900 знатни турци за 200 знатни българи 70 богати евреи (чифути) и други тапии за много стари съкровища местата дето били укрити. Кат слуга подслушвал какво говорили Барух Хирсе и Моисъ Леви и че в техните тефтери било писано за много богати стари църкви, манастири и параклиси.Кога бил подписан Яшкия мир през 1792 година и след това станала голямата размирица и след вторите кържалии дошли третите и в тях бил нашият войвода. Бунтувала се цялата рая и Родопските планинци и местните султани и непокорни еничери и кат се свършила войната помежду Турция - Австрия и Русия 1791-1792 година са започнали големи грабежи и много гладни е имало и от Родопите дошли още много гладни номади под предводителството на Мехмед Синан и с него били севлиецът Кючук Хасан и търновецът Келямиоглу и се образували големи чети и се захванал един нечуван грабеж барабар с Капасъзите и по нареждане на везира Ел Хаджи Хаки Паша и под предводителството на севлиевския Али Ага.Войниците кат разбрали че няма да им се изплатят заплатите спрели да гонят даалиите хванали та се разбунтували и убили Али ага и се присъединили към Ел Хаджи Хасеки и към тях се пресъединили Али Бей и седем души бугари - Колчо Георгиев, Йоцо Атанасов, Атанас Иванов, Кирчо Иганов, Ненко Михайлов и Иван Георгиев и нападнали Искърската долина откъде Кунино докъм Койнари и по надолу заедно с помашкия войвода Сирак Али от село Чомаковци. И така докат тях не ги нападнал самозвания Осман Пазвантоглу и така се слели в едно цяло и се започнала голяма борба помежду Турците, Аяните и Кърджалиите за административна, градоначалническа и военна власт и утвърдили сами свой Спахилъци.След боевете през 1801 година и когато се били даалиите срещу султанския Пляса паша дето предвождал Албанци и боят се е водил при Сухиндол. Тогаз султан Салим ІІІ дал амнистия за бунтовете и се събрали у къщата на тепавичанинът и се разделили и се провъзгласили за бостанбашии.На тази важна среща били Исаоглу, Дхалилоглу, Манаф Ибрахи
Μεταφράζονται, παρακαλώ περιμένετε..
